Защо плачем?Сълзите са феномен, уникален за човека. Учени, философи и психолози са опитвали да разгадаят произхода и функцията на сълзите, но все още съществуват необясними от науката аспекти в тази област.
Анатомия на сълзите. Сълзите идват от слъзни канали, които водят началото си от слъзните жлези. Те се намират във външната част на горния клепач. Има три вида сълзи:
-базални - овлажняват повърхността на окото и го предпазват от инфекции. Има ги и при животните.
-рефлекторни - получават се като рефлекс срещу дразнене (лук, специфични миризми, пушек, прах, светлина и др.
-емоционални - чието обяснение е доста по-сложно и неясно.
Сълзите се събират непрекъснато в слъзните езерца и се появяват, когато се съкратят околните мускули и ги изтласкат навън и при повишено образуване от жлезите. Част от сълзите попадат в носа по други вътрешни каналчета. Този мускул се инервира от лицевия нерв, който има ядро в мозъка, свързано с емоциите. Тази област обаче все още остава загадка.
Защо плачем? (Теории свързани със функцията на емоционалните сълзи)
-В „ Обяснението на Емоциите при Човека и Животните“, Ч. Дарвин изброява три причини за слъзната секреция. Според него, основната функция на слъзната секреция, заедно с малко количество мукус е да овлажнява повърхността на окото. Втората, както някои смятат, е да овлажнява ноздрите, което е важно за овлажняването на преминаващия през тях вдишван въздух, както и за да подпомага обонянието, тъй като човек усеща аромата на веществата след тяхното разтваряне в лигавицата на носа. Трета също така много важна функция на сълзите е да отмиват малки прахови или други частици, попаднали в окото. Според Дарвин, емоционалните сълзи са свързани с първата функция на сълзите.
-По-късно в годините, бе предложено друго обяснение : Поемането и издишването на въздух, което настъпва при ридаене, би причинило бързо изсъхване на клетъчните мембрани на лигавицата на назофаринкса, ако сълзите не поддържат влажността им. Така намалява и риска от инфекция. Това обяснение, обаче бързо е било опровергано, тъй като при други случаи на ускорено вдишване и издишване, като бягане и др. не се повишава отделянето на сълзи.
-След това е направена хипотезата, че чрез емоционалните сълзи, тялото се освобождава от ненужни продукти или токсични субстанции, подобно на уринирането, дефекацията или издишването. Може би хората се чувстват по-добре след като плачат, тъй като в сълзите се съдържат вещества, които се отделят при емоционален стрес.
-Традиционно обяснение за плача при бебетата е болката.
Според еволюционната теория на Дарвин, сълзите дават облекчение на хората, които изпитват агонията на болката. Те са послания съдържащи молба за помощ и хората имат способността да плачат, тъй като това послание се е доказало през вековете като много ефективно. Родителите и изобщо хората, са еволюционно програмирани да изпитват необходимостта да помагат и защитават, когато виждат и чуват новородените. Следователно, всяко поведение и външен вид, наподобяващи тези на беззащитно новородено, вероятно са имали стойност в борбата за оцеляване и филогенезата на човешкия вид, които са се запазили и до днес.
Плачът, като механизъм за освобождаване от напрежението има два аспекта. От една страна, това е универсален начин на комуникиране, с цел да се получи помощ, да се удовлетворят нужди или да се коригира дискомфорт, да се получи помощ. От друга, освобождаване от болката и напрежението от емоционалния стрес. Например, бебетата винаги плачат не само по време на провеждането на ваксинацията, но и доста дълго след преживяната физическа болка. Това се дължи на наличието на емоционална болка, съставена от страх, притеснение, негодувание, гняв, и дори може би известна доза предателство. Психологическия процес на плача позволява всички тези чувства, както и физическата болка да бъдат "излети".
Еволюционно обяснение на плача и сълзите. Това обяснение се базира на следните три приемания:
А. При много видове животни, поведението на новородените носи след себе си родителска грижа. Всъщност, новородените на много видове се нуждаят от родителска грижа. Тъй като новороденото не притежава нищо друго, освен външния си вид и поведение, логично е точно те да могат да изразяват нуждата от родителска помощ. Родителско поведение, което отговаря на нуждите на новороденото, запазва чрез естествен отбор видовете, при които новороденото се нуждае от родители.
Б. Поведение на по-големия потомък, който копира някои от поведенческите навици на новороденото, също може да се запази от естествения отбор. Както може да бъде наблюдавано при много видове птици, порасналите потомци, понякога могат да се държат като безпомощни току що родени. Например едно младо, гладно врабче, което може много добре да лети, в присъствието на родител, безпомощно пърха с криле, като начин да моли за храна. По този начин то кара родителя да се чувства родител и да се държи като такъв и така да получава по-лесно храна. Ако това поведение е причина за по-доброто здраве и форма на врабчетата, то ще се запази от естествения отбор и ще се повтаря във всяко поколение.
С. Плачът при хората се стимулира от еволюцията, тъй като поведението наподобява поведението на новородените и предизвиква родителска нежност и помощ.
Някои аспекти на тази прилика са:
1. Мокренето на лицето от сълзите прилича на мокрото лице на току що роденото.
2. Движенията на тялото и конвулсивното дишане на плачещия, наподобяват първите дихателни усилия на новороденото.
3. Ревът съпровождащ плаченето, напомнят за виковете на новороденото.
4. Затворените очи, бръчките около очите, петнистото оцветяване на кожата на лицето и отворената уста – всички те са признаци както на плачещия възрастен, така и на беззащитното новородено.
Биохимия на сълзите. Сълзите, които проливаме са два вида - от дразнене на лигавицата (лук, газообразни дразнещи вещества) и емоционални сълзи (сълзи от радост, мъка, гняв). Биохимични анализи установили, че съществува отчетлива разлика в състава на двата вида сълзи. Емоционалните сълзи съдържат с 21% по-висока концентрация от протеини. Освен това, в тях се съдържат ендорфина - левцин-енкефалин, адренокортикотропен хормин и пролактин. Левцин-енкефалина е свързан с усещането за болка, а адренокортикотропния хормон е индикатор на стрес. Най - итересното е съдържанието на пролактин, което се дължи на секрецията му от слъзната жлеза. Същия този хормон се стимулира млечната секреция при родилките. Тъй като нивата му при жените са по-високи от тези при мъжете, учените обясняват защо сълзите са привилегия на женската част от обществото.
Момчетата не плачат?
Тези проучвания, ще хвърлят светлина върху биохимичната основа на емоциите. Тогава „Да Изплачем Мъката“ , може би ще се окаже не толкова фигуративно, а реално описание на това, което се случва в тялото в ситуация на стрес – производство на химични вещества. Задържането на сълзите, би означавало да задържим стреса, тъй като организма не може да възстанови равновесието на хормоните в кръвта. Ето защо когато учим децата си да задържат сълзите си като големите, ние всъщност намаляваме възможността естествените защитни механизми на организма да си свършат работата и да намалят емоционалния стрес.
„Великите умове“ за сълзите. Аристотел е вярвал, че плача е начин емоционално да се освободиш от стреса. Това е един вид употреба на сълзите за катарзис (прочистване) на емоциите. Днес обаче това се опровергава от много учени, тъй като е установено, че хора страдащи от депресия не плачат повече от останалите...А може би, точно там е проблема?
Фройд оспорва това обяснение и разглежда детските сълзи като метод за манипулация, а тези при възрастните, просто като регресия.
Декарт вярва, че емоциите са чиста реакция на тялото и няма нищо общо с мозъка.
Способни ли сме да спрем да плачем и да покажем емоциите си по друг начин?
Според Луц, да спрем да плачем би означавало да се научим да усещаме нещо друго.
Чрез обучение, хората от северна Нигерия намират други форми на комуникация, като избягват сълзите. Родителите наказват децата си при първи признаци на поява на сълзи.
Други култури, като възрастните индианци от племето Коги, са особено емоционални и позволяват на децата си да плачат свободно за дълги периоди.
Това, което науката и психологията трябва да обяснят, е защо плачем в моменти на щастие и вълнение? Защо плачем, гледайки залеза или пред прекрасно произведение на изкуството. Монасите през средновековието приемали за свещени тези т.нар. „сълзи на просветлението“. Сълзите са интригували и са хвърляли в мистерия великите умове през цялата история. До днес, плача остава една от мистериите, несъизмерими с науката, психологията и техните методи. Невъзможно е например, да се намери причината защо, както всяка снежинка или пръстов отпечатък – повърхността на всяка сълза е напълно уникална?
Медицина - Психология
http://www.e-placebo.com 05 March 2006